отка́з
1. (действие по
2. (действие по
◊
без отка́за а) спра́ўна, без адмо́вы, безадмо́ўна; б) (вволю, вдоволь) уво́лю, удо́сталь;
до отка́за да канца́, ко́лькі мажлі́ва;
отка́з
1. (действие по
2. (действие по
◊
без отка́за а) спра́ўна, без адмо́вы, безадмо́ўна; б) (вволю, вдоволь) уво́лю, удо́сталь;
до отка́за да канца́, ко́лькі мажлі́ва;
отка́занный адмо́ўлены;
отказа́ть
1. адмо́віць;
2. (завещать)
3. (уволить)
4. (о механизме) пераста́ць дзе́йнічаць; стаць, сапсава́цца;
отказа́ться адмо́віцца.
отка́зник адка́знік, -ка
отка́зница адка́зніца, -цы
отка́знический адка́зніцкі;
отка́зничество адка́зніцтва, -ва
отка́зывать
1. адмаўля́ць;
отка́зывать в про́сьбе адмаўля́ць у про́сьбе;
отка́зывать себе́ в чём-л. адмаўля́ць сабе́ ў чым-не́будзь;
2. (завещать)
3. (увольнять)
отка́зывать от ме́ста звальня́ць з ме́сца (з паса́ды);
4. (о механизме) перастава́ць дзе́йнічаць; станаві́цца, псава́цца;
мото́р отка́зывает мато́р стано́віцца (псуе́цца);
отка́зываться адмаўля́цца.