наторить
совер. прост. наездзіць, пракласці, пратаптаць
натосковаться
совер. разг. (по кому-чему, о ком-чём) насумавацца (па кім-чым), знудзіцца
наточенный
I 1) (изготовленный из дерева) наточаны,
мног. панаточваны
2) (наостренный) навостраны
(на точиле) наточаны, мног. панаточваны
см. наточить I
II (издырявленный, с изъянами) наточаны,
мног. панаточваны
см. наточить II
наточить
I совер.
1) (изготовить из дерева) натачыць, мног. панаточваць
2) (сделать острым) навастрыць
(на точиле) натачыць
II совер. (наделать дыр) натачыць,
мног. панаточваць
наточиться
совер. (стать острым) навастрыцца
натачыцца
см. натачиваться I
наточка
жен.
1) наточванне, -ння ср.
2) навострыванне, -ння ср.
наточванне, -ння ср.
см. натачивать I
натр
едкий натр хим. — едкі натр, род. едкага натру
натравить
I совер.
1) (уничтожить отравой) натруціць, наатручваць, атруціць, мног. паатручваць
2) охот. напаляваць
3) прям., перен. разг. (кого-что на кого-что) нацкаваць
(подстрекнуть) падбухторыць (супраць каго-чаго)
натравить собаку на кого-либо — нацкаваць сабаку на каго-небудзь
II совер. (произвести потраву посевов и т.п.) натравіць, стравіць, спасвіць
III совер. (вытравить) спец. натравіць, вытравіць
натравить рисунок — натравіць (вытравіць) малюнак