дежа́ обл., спец. дзяжа́, -жы́ ж.; мн. дзе́жы, род. дзе́жаў.
дежу́рить несов. дзяжу́рыць;
дежу́рка разг. дзяжу́рка, -кі ж.;
дежу́рная сущ., в разн. знач. дзяжу́рная, -най ж.;
дежу́рный
1. прил. дзяжу́рны;
2. сущ. дзяжу́рны, -нага м.;
дежу́рство дзяжу́рства, -ва ср.