забая́цца сов., разг. устраши́ться, убоя́ться; заробе́ть; забоя́ться
забе́г, -гу м., спорт. забе́г
забе́ганы разг. уста́лый от беготни́
забе́гацца сов., разг.
1. (устать от беготни) забе́гаться;
2. перен. захлопота́ться
забе́гаць сов.
1. в разн. знач. забе́гать;
спартсме́ны ~галі па даро́жцы — спортсме́ны забе́гали по доро́жке;
па́льцы ~галі па кла́вішах — па́льцы забе́гали по кла́вишам;
2. замета́ться, засуети́ться; захлопота́ть;
◊ мура́шкі ~галі па ску́ры (па спі́не) — мура́шки забе́гали (пошли́) по спине́ (по те́лу);
~галі во́чы — забе́гали глаза́
забе́гчы сов., в разн. знач. забежа́ть;
з. да тава́рыша — забежа́ть к това́рищу;
з. ў магазі́н — забежа́ть в магази́н;
саба́ка ~бе́г напе́рад і спыні́ўся на даро́зе — соба́ка забежа́ла вперёд и останови́лась на доро́ге;
з. за дом — забежа́ть за дом;
з. за пяць кіламе́траў ад до́му — забежа́ть за пять киломе́тров от до́ма;
◊ з. напе́рад — забежа́ть вперёд
забедава́ць сов. загорева́ть; нача́ть сокруша́ться, нача́ть скорбе́ть, нача́ть се́товать, нача́ть сожале́ть;
ма́ці ~ва́ла па дзіця́ці — мать загорева́ла по ребёнку
забе́лены
1. забелённый;
2. кул. забелённый; запра́вленный; сдо́бренный;
1, 2 см. забялі́ць
забе́лка ж.
1. забе́ливание ср., забе́лка;
2. кул. забе́лка, запра́вка
забе́льванне ср.
1. забе́ливание, забе́лка ж.;
2. кул. забе́ливание; запра́вка ж.;
1, 2 см. забе́льваць