засто́парыцца сов. засто́пориться
засто́парыць сов. засто́порить
застраката́ць сов., прям., перен. застрекота́ть;
у траве́ ~та́лі ко́нікі — в траве́ застрекота́ли кузне́чики;
дзяўча́ты ~та́лі як саро́кі — девча́та застрекота́ли как соро́ки
застракаце́ць сов. запестре́ть
застрака́ціцца сов., разг. запестре́ться, запестре́ть
застрака́ціць сов. запестри́ть
застрамі́ць сов. занози́ть;
з. па́лец — занози́ть па́лец
застрахава́ны прям., перен. застрахо́ванный; см. застрахава́ць
застрахава́цца сов., прям., перен. застрахова́ться
застрахава́ць сов., прям., перен. застрахова́ть;
з. маёмасць — застрахова́ть иму́щество;
не́льга з. сябе́ ад непрые́мнасцей — нельзя́ застрахова́ть себя́ от неприя́тностей