накірава́цца сов.
1. напра́виться; после́довать;
н. на куро́рт — напра́виться на куро́рт;
я ~ва́ўся за ім — я напра́вился (после́довал) за ним;
2. устреми́ться, обрати́ться;
ко́нніца ~ва́лася на во́рага — ко́нница устреми́лась на врага́;
усе́ по́зіркі ~ва́ліся на яго́ — все взо́ры устреми́лись (обрати́лись) к нему́;
3. напра́виться, уйти́, удали́ться;
н. ў свой пако́й — напра́виться (уйти́, удали́ться) в свою́ ко́мнату
накірава́ць сов.
1. в разн. знач. напра́вить;
н. ка́тэр да бе́рага — напра́вить ка́тер к бе́регу;
н. да дырэ́ктара — напра́вить к дире́ктору;
н. на рабо́ту — напра́вить на рабо́ту;
н. збро́ю на во́рага — напра́вить ору́жие на врага́;
2. (научить) наста́вить;
н. на пра́вільны шлях — наста́вить на ве́рный путь;
3. напра́вить, устреми́ть; обрати́ть;
н. та́нкі на во́рага — напра́вить (устреми́ть) та́нки на врага́;
н. по́зірк — напра́вить (устреми́ть, обрати́ть) взор
накіро́ўванне ср. направле́ние; см. накіро́ўваць 1
накіро́ўвацца несов.
1. направля́ться, сле́довать;
2. устремля́ться; обраща́ться;
3. уходи́ть, удаля́ться;
1-3 см. накірава́цца;
4. страд. направля́ться; наставля́ться; устремля́ться; обраща́ться; см. накіро́ўваць 1-3
накіро́ўваць несов.
1. в разн. знач. направля́ть;
2. (научать) наставля́ть;
3. направля́ть, устремля́ть; обраща́ть;
1-3 см. накірава́ць
накіро́ўваючая сущ., мат. направля́ющая
накіро́ўваючы в разн. знач. направля́ющий;
н. ро́лік — тех. направля́ющий ро́лик
накіса́ць несов. накиса́ть
накі́снуць сов. наки́снуть