кула́к I, -ка м., в разн. знач. кула́к;
сці́снуць ~кі́ — сжать кулаки́;
~кі́ шасцярні́ — кулаки́ шестерни́;
сабра́ць полк у к. — собра́ть полк в кула́к;
◊ бранірава́ны к. — брониро́ванный кула́к;
трыма́ць у ~ку — держа́ть в кулаке́;
свіста́ць у к. — свисте́ть (свиста́ть) в кула́к
кула́к II, -ка́ м., уст. (богатый крестьянин-эксплуататор) кула́к
куламе́са ж., разг.
1. ме́сиво ср.;
2. перен. су́толока, неразбери́ха
кула́цкі кула́ческий, кула́цкий
кула́цтва ср., собир. кула́чество
кула́чка ж., разг. кула́чка; см. кула́к II
кулачкі́: ісці́ на к. разг. идти́ на кулачки́
кулачко́вы тех. кулачко́вый;
к. вал — кулачко́вый вал
кула́чны кула́чный;
~ная бо́йка — кула́чный бой;
~нае пра́ва — кула́чное пра́во