святи́ться церк., уст.
1. свяці́цца;
2. страд. асвяча́цца, свяці́цца; см. святи́ть.
свя́тки ед. нет каля́дныя свя́ты; Каля́ды, род. Каля́д, разг. Ко́ляды, род. Каля́д, ед. Каляда́, -ды́ ж.
свя́то нареч. свя́та;
свя́то храни́ть па́мять (о ком, о чём) свя́та захо́ўваць па́мяць (пра каго, пра што).
свято́й
1. прил., рел. святы́;
Свято́й Пётр Святы́ Пётр; перен. свято́й долг святы́ абавя́зак;
2. сущ., рел. святы́, -то́га м.
Свято́й Еле́ны о́стров Свято́й Але́ны во́страў.
святору́сский нар.-поэт. святару́скі.
свя́тость рел., перен. свя́тасць, -ці ж.
святота́тец рел., перен. святата́тнік, -ка м.;
святота́тственный святата́цкі;
святота́тство рел., перен. святата́цтва, -ва ср.;