Руска-беларускі слоўнік НАН Беларусі, 10-е выданне (2012, актуальны правапіс)

ПрадмоваСкарачэнні

свя́сло с.-х. перавя́сла, -ла ср., вязьмо́, -ма́ ср.

святе́йшество ср., церк. свя́тасць, -ці ж.; (при офиц. титуловании) Ва́ше Святе́йшество Ва́ша Свя́тасць (Свяце́йшаства);

святе́йший найсвяце́йшы.

святи́лище прям., уст., перен. свяці́лішча, -шча ср.

святи́тель церк.

1. (название лиц в церковной иерархии) свяці́цель, -ля м.;

2. (святой) святы́, -то́га м.

святи́ть несов., церк. асвяча́ць, свяці́ць;

святи́ться церк., уст.

1. свяці́цца;

2. страд. асвяча́цца, свяці́цца; см. святи́ть.

свя́тки ед. нет каля́дныя свя́ты; Каля́ды, род. Каля́д, разг. Ко́ляды, род. Каля́д, ед. Каляда́, -ды́ ж.

свя́то нареч. свя́та;

свя́то храни́ть па́мять (о ком, о чём) свя́та захо́ўваць па́мяць (пра каго, пра што).

свято́й

1. прил., рел. святы́;

Свято́й Пётр Святы́ Пётр; перен. свято́й долг святы́ абавя́зак;

2. сущ., рел. святы́, -то́га м.