Руска-беларускі слоўнік НАН Беларусі, 10-е выданне (2012, актуальны правапіс)

ПрадмоваСкарачэнні

сва́тать несов. сва́таць;

сва́таться сва́тацца (да каго);

сватовство́ сва́танне, -ння ср., сватаўство́, -ва́ ср.

сва́тья сва́цця, -цці ж.

сва́ха сва́цця, -цці ж.

сва́я па́ля, -лі ж.

свева́ть несов.

1. (сдувать) здзіма́ць;

2. (очищать веянием) ве́яць;

свева́ться страд.

1. здзіма́цца;

2. ве́яцца; см. свева́ть.

све́дение ср.

1. (ознакомление) довести́ до чьего́-л. све́дения даве́сці да чыйго́е́будзь ве́дама;

приня́ть к све́дению прыня́ць да ве́дама;

2. (известие) ве́стка, -кі ж.;

име́ть све́дения о ко́м-л. мець ве́сткі пра каго́е́будзь;

3. мн. (знания) ве́ды, -даў ед. нет;

4. (отчёт) зве́сткі, -так ед. нет;

пода́ть све́дения в срок пада́ць зве́сткі ў тэ́рмін.

сведе́ние ср.

1. (счётов) звядзе́нне, -ння ср.;

2. (судорожное сжатие) мед. звядзе́нне, -ння ср., курч, род. ку́рчу м.;