віс (род. ві́су) спорт. вис;
мах у ві́се — мах в ви́се
ві́сельнік м., уст. ви́сельник; уда́вленник;
◊ гу́мар ~ка — ю́мор ви́сельника
вісе́ць несов., в разн. знач. висе́ть; (властвовать, господствовать над кем, чем — ещё) тяготе́ть (над кем, чем);
ля́мпа вісі́ць над стало́м — ла́мпа виси́т над столо́м;
капялю́ш вісі́ць на ве́шалцы — шля́па виси́т на ве́шалке;
аб’я́ва вісі́ць на дзвяра́х — объявле́ние виси́т на две́ри;
скала́ вісі́ць над даро́гай — скала́ виси́т над доро́гой;
суке́нка з аднаго́ бо́ку вісі́ць — пла́тье с одного́ бо́ку виси́т;
адна́ рука́ яго́ вісе́ла нерухо́ма — одна́ рука́ его́ висе́ла неподви́жно;
бяда́ вісе́ла над яго́ галаво́й — беда́ висе́ла (тяготе́ла) над его́ голово́й;
над ім вісі́ць пракля́цце — над ним виси́т (тяготе́ет) прокля́тие;
◊ в. на валаску́ — висе́ть на волоске́;
в. над ка́ркам — стоя́ть над душо́й;
в. на шы́і — висе́ть на ше́е;
в. на тэлефо́не — висе́ть на телефо́не;
в. на хвасце́ — висе́ть на хвосте́;
в. на языку́ — верте́ться на языке́;
в. (стая́ць) над душо́й (галаво́й) — висе́ть (стоя́ть) над душо́й (голово́й);
в. у паве́тры — висе́ть в во́здухе
віск (род. ві́ску) м. визжа́ние ср., визг, визготня́ ж., вереща́ние ср.;
◊ ні пі́ску ні ві́ску — ни шу́му ни га́му
вісказі́н, -ну м. вискози́н
ві́скат, -ту м., разг., см. віск
віската́нне ср., разг. визжа́ние; визг м., визготня́ ж.
віската́ць несов., разг. визжа́ть
віскатлі́ва нареч., разг., см. вісклі́ва