напераве́с нареч., воен. напереве́с
напераво́дзіць сов. (во множестве) перевести́; см. пераве́сці 1
напераво́зіць сов. (во множестве) перевезти́; (через реку — ещё) перепра́вить
напераго́нкі нареч. вперего́нки́, наперего́нки́, вза́пуски
напе́рад нареч.
1. вперёд;
забяга́ць н. — забега́ть вперёд;
зрабі́ць крок н. — сде́лать шаг вперёд;
2. разг. (сперва) вперёд, пре́жде, ра́ньше;
3. разг. (в счёт будущего) вперёд;
узя́ць пла́ту н. — взять пла́ту вперёд;
4. в знач. межд. вперёд;
н., тава́рышы! — вперёд, това́рищи!;
◊ крок н., два кро́кі наза́д — шаг вперёд, два ша́га наза́д;
глядзе́ць н. — смотре́ть вперёд
наперадава́ць сов. (во множестве) переда́ть
напе́радзе
1. нареч. впереди́;
н. быў лес — впереди́ был лес;
2. нареч. (в будущем) впереди́;
пра гэ́та гаво́рка н. — об э́том речь впереди́;
3. предлог с род. впереди́, спе́реди;
се́сці н. каго́-не́будзь — сесть впереди́ (спе́реди) кого́-л.
напераздыма́ць сов. (во множестве) пересня́ть
наперазніма́ць сов., см. напераздыма́ць
наперакіда́ць сов. (во множестве) перебро́сить, переки́нуть; см. перакі́нуць 1