Беларуска-рускі слоўнік, 4-е выданне (2012, актуальны правапіс)

ПрадмоваСкарачэнні

наме́рвацца I несов.

1. намерева́ться, реша́ть, вознаме́риваться;

2. (чым) наце́ливаться; заноси́ть (что); см. наме́рыцца 2

наме́рвацца II несов., страд. наме́риваться; см. наме́рваць

наме́рваць несов. наме́ривать; см. наме́раць

наме́рзнуцца сов. намёрзнуться, назя́бнуться

наме́рзнуць сов., в разн. знач. намёрзнуть;

каля́ кало́дзежа ~злабезл. о́коло коло́дца намёрзло

наме́рзціся сов., разг., см. наме́рзнуцца

наме́рыцца сов.

1. реши́ть, вознаме́риться;

2. (чым) наце́литься; занести́ (что);

н. сяке́рай для ўда́ру — занести́ топо́р для уда́ра

наме́снік м.

1. замести́тель;

н. міні́стра — замести́тель мини́стра;

2. ист., церк. наме́стник

наме́сніца ж.

1. замести́тельница;

2. ист., церк. наме́стница

наме́сніцкі ист., церк. наме́стнический

наме́сніцтва ср.

1. замести́тельство;

2. ист., церк. наме́стничество