чапа́нне ср. тро́гание; см. чапа́ць 1
чапа́цца несов., разг. дотра́гиваться; тро́гать;
не чапа́йся — не тро́гай
ча́паць несов., обл. то́пать
чапа́ць несов.
1. (прикасаться к кому-, чему-л.) тро́гать;
не чапа́й рука́мі — не тро́гай рука́ми;
2. тро́гать, задева́ть;
не чапа́й дзяце́й, хай гуля́юць — не тро́гай дете́й, пусть игра́ют
чапе́льнік м., см. чапяльні́к
чапі́цца (да каго) несов., разг. задева́ть (кого), цепля́ться (к кому, чему, за кого, что), придира́ться (к кому), задира́ть (кого)
чапі́ць сов., разг. тро́нуть, затро́нуть; зацепи́ть, заде́ть;
ку́ля чапі́ла косць — пу́ля тро́нула (затро́нула, заде́ла) кость
чапля́нне ср. (действие) цепля́ние; пристава́ние
чапля́цца несов.
1. цепля́ться, зацепля́ться;
ву́да ~ля́ецца за корч — у́дочка цепля́ется за коря́гу;
2. (за што) задева́ть (что);
ку́заў машы́ны чапля́ўся за галлё — ку́зов маши́ны задева́л ве́тви;
3. перен., разг. (стремиться воспользоваться чем-л.) цепля́ться;
ч. за ду́мку — цепля́ться за мысль;
4. перен., разг. цепля́ться, придира́ться, пристава́ть;
не ~ля́йся — не придира́йся, не пристава́й