адне́кванне ср., разг. отне́кивание
адне́квацца несов., разг. отне́киваться
адне́куль нареч. отку́да-то
аднерастава́ць сов., биол. отнерести́ться
адне́сены
1. в разн. знач. отнесённый;
2. перенесённый;
1, 2 см. адне́сці
адне́сці сов.
1. в разн. знач. отнести́;
а. кні́гу ў бібліятэ́ку — отнести́ кни́гу в библиоте́ку;
а. плот на тры ме́тры — отнести́ забо́р на три ме́тра;
вучо́ныя ~слі падзе́ю к сярэ́дзіне XV стаго́ддзя — учёные отнесли́ собы́тие к середи́не XV ве́ка;
2. (отложить) перенести́;
мой дакла́д ~слі на пя́тніцу — мой докла́д перенесли́ на пя́тницу;
◊ а. на (чый) раху́нак — отнести́ на (чей) счёт
адне́сціся (да каго, чаго) сов. отнести́сь (к кому, чему)
адні́звацца несов., страд. отни́зываться
адні́зваць несов. отни́зывать