Беларуска-рускі слоўнік, 4-е выданне (2012, актуальны правапіс)

ПрадмоваСкарачэнні

адпо́ўзваць несов., см. адпаўза́ць

адпра́ва ж., рел. тре́ба

адправа́джаны разг.

1. вы́провоженный;

2. отпра́вленный, у́сланный;

1, 2 см. адправа́дзіць

адправа́джванне ср., разг.

1. выпрова́живание;

2. отправле́ние, усы́лка ж.;

1, 2 см. адправа́джваць

адправа́джваць несов., разг.

1. (удалять) выпрова́живать;

2. (направлять) отправля́ть, усыла́ть

адправа́дзіць сов., разг.

1. (удалить) вы́проводить;

2. (направить) отпра́вить, усла́ть

адпра́віцца сов., в разн. знач. отпра́виться;

а. ў падаро́жжа — отпра́виться в путеше́ствие;

цягні́к ~віўся ў дзве гадзі́ны — по́езд отпра́вился в два часа́

адпра́віць сов.

1. отпра́вить, отосла́ть;

а. пасы́лку — отпра́вить (отосла́ть) посы́лку;

2. (направить) отпра́вить;

а. дзяце́й у ла́гер — отпра́вить дете́й в ла́герь;

3. (дать распоряжение к отходу) отпра́вить;

а. цягні́к — отпра́вить по́езд;

4. (заставить уйти) отосла́ть;

а. дзяце́й дадо́му — отосла́ть дете́й домо́й;

5. (рекомендовать навести справку) отосла́ть;

а. да першакрыні́цы — отосла́ть к первоисто́чнику;

6. (переслать) отпра́вить, препроводи́ть;

а. дакуме́нты — отпра́вить (препроводи́ть) докуме́нты;

7. (богослужение) соверши́ть;

а. на той свет — отпра́вить на тот свет; отпра́вить к пра́отцам

адпрага́нне ср. отпря́жка ж., отпряга́ние

адпрага́цца несов., возвр., страд. отпряга́ться; см. адпрэ́гчыся, адпрага́ць