губерна́тар м. губерна́тор
губерна́тарскі губерна́торский
губерна́тарства ср. губерна́торство
губерна́тарстваваць несов. губерна́торствовать
губерна́тарыха ж., разг. (жена губернатора) губерна́торша
губе́рнскі губе́рнский;
○ г. го́рад — губе́рнский го́род
губе́рня ж. губе́рния;
◊ пайшла́ піса́ць г. — шутл., уст. пошла́ писа́ть губе́рния
губі́цца несов., возвр., страд. губи́ться; см. губі́ць 1, 2
губі́ць несов.
1. губи́ть;
г. лес — губи́ть лес;
г. дзіця́ — губи́ть ребёнка;
2. перен. губи́ть;
г. жыву́ю спра́ву — губи́ть живо́е де́ло;
3. см. губля́ць 1;
◊ плёткі ха́ту гу́бяць — спле́тни дом гу́бят
гу́бка I ж., уменьш. (к губа́ I) гу́бка
гу́бка II ж.
1. зоол. гу́бка;
2. (для мытья) гу́бка
гу́бка III ж. (мера основы в кустарном ткачестве) гу́бка