Беларуска-рускі слоўнік, 4-е выданне (2012, актуальны правапіс)

ПрадмоваСкарачэнні

трэст м., в разн. знач. трест

трэстава́нне ср., эк. трести́рование

трэстава́ны эк. трести́рованный

трэстава́цца эк.

1. сов. и несов. трести́роваться;

2. несов., страд. трести́роваться

трэстава́ць сов. и несов., эк. трести́ровать

трэставі́к, -ка́ м., разг. трестови́к

трэ́стаўскі тре́стовский

трэ́сці несов.

1. в разн. знач. трясти́; (от холода — ещё) зноби́ть; (в лихорадке — ещё) бить, трепа́ть;

т. я́блыню — трясти́ я́блоню;

нас ~сла на калёсахбезл. нас трясло́ на теле́ге;

т. галаво́й — трясти́ голово́й;

машы́на трасе́ — маши́на трясёт;

яго́ ад хо́ладу ~слабезл. его́ от хо́лода трясло́ (зноби́ло);

яго́ трасе́ ад стра́хубезл. его́ трясёт от стра́ха;

2. (каго, што) разг. производи́ть о́быск (у кого, в чём);

палі́цыя ~сла вёску — поли́ция производи́ла о́быски в дере́вне;

ла́тамі т. — ходи́ть в лохмо́тьях;

т. кішэ́нь — трясти́ карма́н

трэ́сціся несов., в разн. знач. трясти́сь; (испытывать дрожь — ещё) дрожа́ть;

т. ад сме́ху — трясти́сь от сме́ха;

тры дні тро́сся на калёсах — три дня тря́сся на теле́ге;

т. ад стра́ху — трясти́сь (дрожа́ть) от стра́ха;

т. над ко́жнай капе́йкай — трясти́сь над ка́ждой копе́йкой;

т. над дзі́цем — трясти́сь над ребёнком;

паджы́лкі трасу́цца — (у каго) поджи́лки трясу́тся (у кого)

трэсь межд., разг. хрясть, хрясь