нячу́тна нареч. неслы́шно;
н. падысці́ да дзвярэ́й — неслы́шно подойти́ к две́ри
нячы́ста нареч., в знач. сказ. нечи́сто
нячы́сты I прил., в разн. знач. нечи́стый;
~тая бялі́зна — нечи́стое бельё;
~тая паро́да — нечи́стая поро́да;
~тае вымаўле́нне — нечи́стое произноше́ние;
~тая рабо́та — нечи́стая рабо́та;
~тае сумле́нне — нечи́стая со́весть;
◊ н. на руку́ — нечи́стый на́ руку
нячы́сты II разг.
1. (греховный) нечи́стый; дья́вольский;
~тае ме́сца — нечи́стое (дья́вольское) ме́сто;
2. сущ. нечи́стый, лука́вый, бес, дья́вол;
н. падбі́ў — бес попу́тал;
◊ н. дух — нечи́стый дух;
~тая сі́ла — нечи́стая си́ла
нячы́сцік ж., разг. лука́вый, бес, бесёнок, нечи́стый, дья́вол
нячы́шчаны прил. нечи́щеный
нячэ́саны I, см. нечаса́ны I
нячэ́саны II, см. нечаса́ны II
няшко́дна нареч., в знач. сказ. безвре́дно, невре́дно