зефі́р, -ру м., в разн. знач. зефи́р
з’е́хацца сов.
1. в разн. знач. съе́хаться;
дэлега́ты ~халіся на нара́ду — делега́ты съе́хались на совеща́ние;
з. на скрыжава́нні даро́г — съе́хаться на перекрёстке;
2. разг. (справиться в езде) поспе́ть;
матацыклі́ст увяза́ўся за машы́най, а з. з ёй не змог — мотоцикли́ст увяза́лся за маши́ной, но поспе́ть за ней не смо́г
з’е́хаць сов.
1. в разн. знач. съе́хать;
з. з гары́ — съе́хать с горы́;
з. з даро́гі — съе́хать с доро́ги;
з. з кватэ́ры — съе́хать с кварти́ры;
2. (сдвинуться) съе́хать, сползти́;
ша́пка з’е́хала на паты́ліцу — ша́пка съе́хала (сползла́) на заты́лок;
◊ з. на нішто́ — сойти́ на нет;
з. з глу́зду — рехну́ться, спя́тить
зёлкі, -лак (ед. зёлка ж.) (травы) зе́лье ср., сна́добье ср.; тра́вник м.
зжава́ны
1. сжёванный;
2. изжёванный, сжёванный;
1, 2 см. зжава́ць
зжава́ць сов.
1. (съесть, пережевать) сжева́ть;
з. кава́лак хле́ба — сжева́ть кусо́к хле́ба;
2. (жуя, испортить) изжева́ть, сжева́ть;
цяля́ ~ва́ла рука́ў блу́зкі — телёнок изжева́л рука́в блу́зки
зжа́ліцца сов. сжа́литься, пожале́ть