сакрэ́т I, -ту м., в разн. знач. секре́т;
трыма́ць у ~рэ́це — держа́ть в секре́те;
с. вынахо́дніка — секре́т изобрета́теля;
с. по́спеху — секре́т успе́ха;
замо́к з ~там — замо́к с секре́том;
назна́чыць салда́та ў с. — воен. назна́чить солда́та в секре́т;
◊ с. палішыне́ля — секре́т полишине́ля;
не рабі́ць ~ту — (з чаго) не де́лать секре́та (из чего)
сакрэ́т II, -ту м., физиол. (вещество) секре́т;
с. шчытападо́бнай зало́зы — секре́т щитови́дной железы́
сакрэ́тка ж., разг. секре́тка
сакрэ́тна нареч. секре́тно; та́йно; негла́сно; см. сакрэ́тны
сакрэ́тнасць ж. секре́тность
сакрэ́тнік м. (письменный стол) секрете́р
сакрэ́тнічанне ср., разг. секре́тничание
сакрэ́тнічаць несов., разг. секре́тничать
сакрэ́тны секре́тный; та́йный; (не подлежащий разглашению — ещё) негла́сный;
~ная размо́ва — секре́тный разгово́р;
~ная мі́сія — секре́тная ми́ссия;
с. аддзе́л — секре́тный отде́л;
~нае пісьмо́ — секре́тное письмо́;
~ныя абавя́зкі — негла́сные обя́занности
сакрэ́цыя ж., физиол. секре́ция;
○ зало́зы ўну́транай ~цыі — же́лезы вну́тренней секре́ции
сакс (род. са́кса) м., ист. сакс