ве́чар м., в разн. знач. ве́чер;
літарату́рны в. — литерату́рный ве́чер;
зва́ны в. — зва́ный ве́чер;
в. бале́та — ве́чер бале́та;
до́бры в.! — до́брый ве́чер!;
◊ абы́ дзень да ве́чара — че́рез пень коло́ду
вечарава́ць несов., разг. корота́ть вре́мя ве́чером
вечарко́м нареч. вечерко́м
вечаро́к, -рка́ м., уменьш.-ласк. вечеро́к
вечары́на ж., разг., см. вечары́нка
вечары́нка ж. вечери́нка, вечёрка; пиру́шка
вечарэ́ць несов., безл. вечере́ть
ве́чка ср. кры́шка ж. (банки и т.п.)