дзі́чка ж., сад.
1. дичо́к м.; (о взрослом дереве — ещё) ди́кая я́блоня (гру́ша и т.п.);
2. плод ди́кого де́рева
дзічы́на собир., ж. дичь, разг. дичи́на
дзічы́ны (о дикой свинье) каба́ний
дзічы́ха ж., разг. са́мка ди́кого кабана́
дзічы́цца несов. дичи́ться
дзічэ́ць несов., прям., перен. дича́ть
дзот м., воен. (дрэ́ва-земляны́ агнявы́ пункт) дзот (де́рево-земляна́я огнева́я то́чка)
дзылі́нканне ср., разг. звя́канье