Беларуска-рускі слоўнік, 4-е выданне (2012, актуальны правапіс)

ПрадмоваСкарачэнні

тыпізава́цца несов., страд. типизи́роваться

тыпізава́ць сов. и несов. типизи́ровать

тыпіза́цыя ж., в разн. знач. типиза́ция;

т. моў — типиза́ция языко́в;

т. во́браза — типиза́ция о́браза

тыпі́чна нареч., см. тыпо́ва

тыпі́чнасць ж., см. тыпо́васць

тыпі́чны, см. тыпо́вы

тыпо́ва нареч. типи́чно

тыпо́васць ж. типи́чность

тыпо́вы

1. типи́чный; типи́ческий;

т. вы́падак — типи́чный (типи́ческий) слу́чай;

2. (представляющий собой тип) типи́ческий;

т. во́браз — типи́ческий о́браз

тыпо́граф м., зоол. типо́граф; жук-корое́д