шту́ка ж.
1. в разн. знач. шту́ка;
ш. палатна́ — шту́ка полотна́;
не́калькі штук я́блыкаў — не́сколько штук я́блок;
адра́зу віда́ць, што ён за ш. — сра́зу ви́дно, что он за шту́ка;
2. шту́ка, проде́лка, прока́за; трюк м.;
◊ урэ́заць (устро́іць) ~ку — отколо́ть но́мер; отмочи́ть шту́ку;
у тым вось і ш. — в то́м-то и шту́ка;
стара́я ш. — ста́рая шту́ка;
гэ́та не ш. — э́то не мудрено́;
што за ш.! — э́кая не́видаль!;
вось дык ш.! — вот так но́мер!; вот так так!; вот э́то да!
штукава́нне ср.
1. заде́лка ж.;
2. порт. штукова́ние, штуко́вка ж.;
1, 2 см. штукава́ць 1, 2
штукава́цца несов., страд. заде́лываться; штукова́ться; см. штукава́ць 1, 2
штукава́ць несов.
1. заде́лывать;
2. порт. штукова́ть;
3. перен., разг. выду́мывать, мастери́ть, изобрета́ть
штука́р, -ра́ м.
1. фо́кусник;
2. ма́стер, изобрета́тель; до́ка;
3. (склонный к выдумкам, затеям, проделкам) зате́йник, штука́рь, шут
штука́рка ж.
1. фо́кусница;
2. мастери́ца, изобрета́тельница;
3. (склонная к выдумкам, затеям, проделкам) зате́йница
штука́рства ср. штука́рство
штука́рыць несов.
1. фо́кусничать;
2. мастери́ть, изобрета́ть;
3. штука́рить, фо́кусничать
штуко́віна ж., разг. штуко́вина