піцыка́та муз.
1. нареч. пиццика́то, пиччика́то;
2. сущ., нескл., ср. пиццика́то, пиччика́то
піць несов., в разн. знач. пить;
п. чай — пить чай;
п. за што-не́будзь (за каго́-не́будзь) — пить за что́-л. (за кого́-л.);
◊ п. кроў — пить кровь;
як п. даць — как пить дать;
п. (на) брударша́фт — пить (на) брудерша́фт;
ва́шымі б ву́снамі ды мёд п. — погов. ва́шими бы уста́ми да мёд пить
пі́шучы прил. пи́шущий;
~чая машы́нка — пи́шущая маши́нка
пішча́лка ж., разг. пища́лка
пішча́ль ж., воен., ист. пища́ль
пішча́нне ср. пища́ние; визжа́ние
пішча́ць несов. пища́ть;
◊ хто парася́ ўкраў, таму́ ў вуша́х ~чы́ць — посл. на во́ре ша́пка гори́т
пішчо́м нареч., разг. насты́рно;
п. ле́зці — насты́рно лезть