бе́лі ед., нет, мед. бе́ли
бе́ліва ср., разг. побе́лка ж., беле́ние
бе́лка ж., зоол. (и пушнина) бе́лка;
б. сядзе́ла на дрэ́ве — бе́лка сиде́ла на де́реве;
фу́тра з бе́лкі — шу́ба из бе́лки;
◊ абадра́ць як ~ку — ободра́ть как бе́лку;
круці́цца як б. ў ко́ле — верте́ться как бе́лка в колесе́
белкаві́на ж., хим. белкови́на
бе́лле собир., ср., обл., см. бялі́зна
БелСЭ́ ж. (Белару́ская Саве́цкая Энцыклапе́дыя) БелСЭ́ (Белору́сская Сове́тская Энциклопе́дия)
белчанё ср., см. белчаня́
белчаня́ и белчанё, -ня́ці ср. бельчо́нок м.
бе́лчын бе́личий;
~на фу́тра — бе́личья шу́ба;
~на гняздо́ — бе́личье гнездо́