травеста́ция лит. травеста́цыя, -цыі ж.
травести́ театр., лит. травесці́ нескл., ср.
травести́рованный лит. травесці́раваны;
травести́ровать сов. и несов. травесці́раваць.
трави́льщик траві́льшчык, -ка м.
трави́на разг. траві́на, -ны ж.;
трави́нка траві́нка, -кі ж.
трави́тьI несов.
1. (отравлять) труці́ць; атру́чваць; (истреблять — ещё) выво́дзіць;
2. охотн. гнаць, цкава́ць; (охотиться) палява́ць (на каго, на што; без дополнения);
3. перен. цкава́ць; (преследовать) не дава́ць спако́ю (каму, чаму); (мучить) му́чыць.
трави́тьII несов. (делать потраву) траві́ць, спа́сваць.