зжэ́рці сов., разг., груб., см. сажра́ць
зза́ду
1. нареч. (где) позади́, сза́ди; назади́;
ён сядзе́ў далёка з. — он сиде́л далеко́ позади́;
2. нареч. (откуда) сза́ди;
напа́сці з. — напа́сть сза́ди;
3. в знач. предлога с род. поза́ди, сза́ди; за (кем, чем);
ён ішо́ў з. во́за — он шёл позади́ (сза́ди) во́за, он шёл за во́зом
зза́маладу нареч., разг. смо́лоду
ззеляне́ць сов. позелене́ть
ззыва́цца несов., страд. сзыва́ться, созыва́ться; см. ззыва́ць
ззыва́ць несов., в разн. знач. сзыва́ть, созыва́ть; см. сазва́ць
ззя́блы озя́бший, продро́гший
ззя́бнуць сов. озя́бнуть, продро́гнуть
ззя́нне ср.
1. сия́ние, сверка́ние; блиста́ние;
з. агнёў — сия́ние (сверка́ние) огне́й;
2. (ореол вокруг светил) сия́ние; вене́ц м.;
ме́сячнае з. — лу́нное сия́ние, вене́ц луны́;
3. перен. (расцвет) сия́ние;
у ззя́нні сла́вы — в сия́нии сла́вы;
○ паўно́чнае з. — се́верное сия́ние