та́нец, -нца м., в разн. знач. та́нец; (народный — ещё) пля́ска ж.;
тэо́рыя та́нца — тео́рия та́нца;
шко́ла та́нцаў — шко́ла та́нцев;
«Сімфані́чныя та́нцы» Рахма́нінава — «Симфони́ческие та́нцы» Рахма́нинова;
схадзі́ць на та́нцы — сходи́ть на та́нцы;
анса́мбль пе́сні і та́нца — анса́мбль пе́сни и пля́ски;
◊ ні да та́нца ні да ружа́нца — ни бо́гу све́чка ни чёрту кочерга́
тане́ць несов., обл., см. танчэ́ць
танзілі́т, -ту м., мед. тонзилли́т
танзу́ра ж., церк. тонзу́ра
танізава́льны прил. тонизи́рующий
танізава́ны физиол. тонизи́рованный
танізава́цца несов., страд., физиол. тонизи́роваться
танізава́ць сов. и несов., физиол. тонизи́ровать
таніза́цыя ж., физиол. тониза́ция
танізу́ючы прил. тонизи́рующий