сце́жачка ж., уменьш.-ласк. тропи́нка, тро́пка
сце́жка ж.
1. тропа́; стёжка;
лясна́я с. — лесна́я тропа́;
зві́лістая с. — изви́листая тропа́ (стёжка);
во́ўчыя ~кі — во́лчьи тро́пы;
2. перен. тропа́; стезя́;
жыццёвая с. — жи́зненная тропа́ (стезя́)
сце́лішча ср., с.-х. стли́ще
сценабі́тны стеноби́тный, стенобо́йный
сценала́з м., зоол. стенола́з
сце́напіс, -су м., жив. сте́нопись ж.
сценапі́сец, -сца м., жив. стенопи́сец
сценапі́сны жив. стенопи́сный
сце́нка I ж., в разн. знач. сте́нка;
с. перагаро́дкі — сте́нка перегоро́дки;
с. тру́бкі — сте́нка тру́бки;
○ гімнасты́чная (шве́дская) с. — спорт. гимнасти́ческая (шве́дская) сте́нка;
◊ прыпе́рці да ~кі — припере́ть к сте́нке;
ста́віць да ~кі — ста́вить к сте́нке;
як у (аб) ~ку гаро́х — как в (об) сте́нку горо́х
сце́нка II ж., обл. широ́кая межа́ (между полями)