дзяўбо́к, -бка́ м. клево́к
дзяўбці́ несов.
1. (о птицах) клева́ть;
дз. корм — клева́ть корм;
2. (делать углубление ударами) долби́ть;
не́дзе ўве́рсе дзя́цел дзёўб кару́ — где́-то вверху́ дя́тел долби́л кору́;
3. перен., разг. (говорить одно и то же) долби́ть, тверди́ть;
◊ дз. сваё — долби́ть своё;
дз. адно́ і то́е ж — долби́ть одно́ и то́ же
дзяўбці́ся несов.
1. разг. клева́ться;
2. страд., см. дзяўбці́ 2
дзя́ўканне ср., разг. тя́вканье
дзя́ўкаць несов., разг. тя́вкать
дзя́ўкнуць сов., однокр., разг. тя́вкнуть
дзяўча́ты, -т мн. де́вушки, де́вочки, девча́та
дзяўчо́, -ча́ці ср., разг. девчо́нка ж.
дзяўчы́на (мн. дзяўча́ты) ж. де́вушка, деви́ца, де́ва