бра́згат, -ту м. звя́канье ср., лязг, хло́панье ср., бренча́нье ср.
бразгата́нне ср., разг. дребезжа́ние, звя́канье; см. бразгата́ць
бразгата́ць несов., разг. дребезжа́ть, стуча́ть, звя́кать
бразгатлі́вы разг. дребезжа́щий, звя́кающий
бра́згаўка ж., разг., см. бразго́тка
бразгаце́ць несов., разг., см. бразгата́ць
бра́згацца несов., разг. стуча́ться, стуча́ть
бра́згаць несов. греме́ть; хло́пать; (чем-л. металлическим) звя́кать, ля́згать, бря́кать, бряца́ть; бренча́ть;
б. вёдрамі — звя́кать вёдрами;
б. жале́зам — ля́згать желе́зом;
б. дзвяра́мі — хло́пать две́рью;
б. ключа́мі — звя́кать ключа́ми;
◊ б. збро́яй — бряца́ть ору́жием
бразго́тка ж. погрему́шка
бразгу́чы разг. дребрезжа́щий