Беларуска-рускі слоўнік, 4-е выданне (2012, актуальны правапіс)

ПрадмоваСкарачэнні

стано́чны в разн. знач. стано́чный

станс м., лит.

1. (строфа) станс;

2. только мн. (стихотворение) ста́нсы

станцава́ны станцо́ванный; спля́санный

станцава́ць сов. станцева́ть; спляса́ть

станцы́йны станцио́нный

ста́нцыя ж., в разн. знач. ста́нция;

пашто́вая с. — почто́вая ста́нция;

тава́рная с. — това́рная ста́нция;

тэлефо́нная с. — телефо́нная ста́нция;

электры́чная с. — электри́ческая ста́нция;

рамо́нтна-тра́ктарная с. — ремо́нтно-тра́кторная ста́нция;

метэаралагі́чная с. — метеорологи́ческая ста́нция;

касмі́чная с. — косми́ческая ста́нция

станча́цца несов. истонча́ться

станча́ць несов. (делать тонким) истонча́ть

станчы́цца сов., разг. истончи́ться

станчы́ць сов., разг. истончи́ть