чарві́ць несов., пчел. черви́ть
чарвябо́іна собир., ж., сад. червобо́ина
чарвябо́й, -бо́ю м., сад. червобо́й
чарвя́к, -ка́ м.
1. мн. чэ́рві, род. чарве́й и чарвякі́, -ко́ў в разн. знач. червь, червя́к;
2. мн. чарвякі́, -ко́ў тех. червя́к;
○ дажджавы́ ч. — зоол. дождево́й червь;
шаўко́ўнічны ч. — шелкови́чный червь;
расні́чныя чэ́рві — ресни́чные че́рви;
◊ кармі́ць чарве́й — корми́ть черве́й
чарвято́чына ж., прям., перен. червото́чина
чарвя́чны тех. червя́чный;
~ная перада́ча — червя́чная переда́ча
чарвячо́к, -чка́ м., уменьш. червячо́к;
◊ замары́ць ~чка́ — замори́ть червячка́
чарга́ ж. (мн. чэ́ргі) в разн. знач. о́чередь;
устанаві́ць ~гу́ — установи́ть о́чередь;
кулямётная ч. — пулемётная о́чередь;
пе́ршая ч. метрапалітэ́на — пе́рвая о́чередь метрополите́на;
ч. на атрыма́нне кватэ́р — о́чередь на получе́ние кварти́р;
чака́ць сваёй ~гі́ — ждать свое́й о́череди;
◊ на чарзе́ — на о́череди;
па чарзе́ — по о́череди;
жыва́я ч. — жива́я о́чередь;
у сваю́ ~гу́ — в свою́ о́чередь;
у пе́ршую ~гу́ — в пе́рвую о́чередь; в пе́рвую го́лову;
стая́ць на чарзе́ — стоя́ть на о́череди
чаргава́нне ср., в разн. знач. чередова́ние;
ч. пра́цы з адпачы́нкам — чередова́ние труда́ с о́тдыхом;
ч. гу́каў — чередова́ние зву́ков