такт I м., в разн. знач. такт;
трохдо́льны т. — трёхдо́льный такт;
т. по́ршня параво́й машы́ны — такт по́ршня парово́й маши́ны;
адбіва́ць т. — отбива́ть такт;
◊ у т. — в такт
такт II (род. та́кту) м. (чувство меры, деликатность) такт;
пачуццё та́кту — чу́вство та́кта;
адсу́тнасць та́кту — отсу́тствие та́кта
такто́ўна нареч. такти́чно
такто́ўнасць ж. такти́чность
та́ктыка ж., воен., перен. та́ктика
такты́чна нареч. такти́чески
такты́чнасць ж. такти́чность
такты́чны
1. такти́чный;
т. чалаве́к — такти́чный челове́к;
2. воен., перен. такти́ческий;
~ныя заня́ткі — такти́ческие заня́тия;
т. по́спех — такти́ческий успе́х