дым
дым, род. дыму муж.
дым коромыслом — дым каромыслам
нет дыма без огня посл. — дыму без агню не бывае
дымарь
спец. дымар, -ра муж.
обл. курач, -ча муж.
дымить
несовер.
1) (испускать дым) дымець
2) (напускать дыма) дыміць
дымиться
дыміцца
дымка
смуга, -гі жен.
дымно
нареч., безл. в знач. сказ. дымна
дымность
дымнасць, -ці жен.
дымность двигателя — дымнасць рухавіка
дымный
прям., перен. дымны
дымовой
дымавы
дымовая труба — комін
дымогарный
дымогарная труба тех. — дымагарная труба