Verbum

Зво́нку ’са знешняга боку’. Н.-луж. zwenka, в.-луж. zwonka, чэш. zvenku, славац. zvonka, zvonku, славен. zúnaj, zúna (< iz vunaj, iz vuna), серб.-харв. сва̀на, балг. из въ̀н, извъ̀нка ’звонку’. Параўн. у складаных словах серб.-харв. изван‑, макед. извон‑ ’незвычайны’. Ст.-слав. извъноу, извънъ, извънѫдоу. Ст.-рус. извъну (1076 г.). Прасл. jьz‑vъn‑ъk‑a; гл. з, вон, вонка.