спра́шивать несов.

1. (обращаться с вопросом) пыта́ць (каго), пыта́цца (у каго), запы́тваць (каго), запы́твацца (у каго);

2. (просить) прасі́ць;

3. (требовать) патрабава́ць; (взыскивать) спаганя́ць;

4. (вызывать) выкліка́ць; (звать) клі́каць; (требовать) патрабава́ць; см. спроси́ть;

Руска-беларускі слоўнік НАН Беларусі, 10-е выданне (2012, актуальны правапіс)

пыта́ць несов., в разн. знач. спра́шивать;

п. ву́чняўспра́шивать ученико́в;

п. пара́дыспра́шивать сове́та;

у людзе́й пыта́й і свой ро́зум майпосл. люде́й слу́шай, да свой ум име́й;

хто пыта́е, той не блу́дзіць — язы́к до Ки́ева доведёт

Беларуска-рускі слоўнік, 4-е выданне (2012, актуальны правапіс)

запы́твацца несов.

1. спра́шивать, осведомля́ться;

2. страд. запра́шиваться; см. запы́тваць 2

Беларуска-рускі слоўнік, 4-е выданне (2012, актуальны правапіс)

перапы́твацца несов.

1. (спрашивать ещё раз) переспра́шивать;

2. страд. опра́шиваться; переспра́шиваться

Беларуска-рускі слоўнік, 4-е выданне (2012, актуальны правапіс)

запы́тваць несов.

1. спра́шивать;

2. (делать запрос) запра́шивать;

1, 2 см. запыта́ць

Беларуска-рускі слоўнік, 4-е выданне (2012, актуальны правапіс)

перапы́тваць несов.

1. (спрашивать ещё раз) переспра́шивать;

2. (всех, многих) опра́шивать; переспра́шивать

Беларуска-рускі слоўнік, 4-е выданне (2012, актуальны правапіс)

выкліка́ць несов.

1. вызыва́ть; спра́шивать;

2. (на соревнование и т.п.) вызыва́ть;

3. см. вызыва́ць 4;

4. см. вызыва́ць 5

Беларуска-рускі слоўнік, 4-е выданне (2012, актуальны правапіс)

пыта́цца несов.

1. (у каго) спра́шивать (кого, у кого);

ён пыта́ўся ў людзе́й, ці не ба́чылі ко́ней — он спра́шивал люде́й (у люде́й), не ви́дели ли они́ лошаде́й;

2. (просить разрешения) спра́шиваться

Беларуска-рускі слоўнік, 4-е выданне (2012, актуальны правапіс)

прасі́ць несов.

1. в разн. знач. проси́ть; (разрешения взять что-л. — ещё) спра́шивать; (настоятельно — ещё) моли́ть, умоля́ть;

п. дапамо́гі — проси́ть по́мощи;

дзіця́ про́сіць е́сці — ребёнок про́сит есть;

прашу́ паглядзе́ць на гэ́тую карці́ну — прошу́ посмотре́ть на э́ту карти́ну;

п. крэды́ту — проси́ть креди́та;

п. за ся́бра — проси́ть за дру́га;

тут про́сяць не куры́ць — здесь про́сят не кури́ть;

п. лі́тасці — моли́ть (умоля́ть) о поща́де;

п. дазво́лу ўвайсці́ — проси́ть (спра́шивать) разреше́ния войти́;

2. (назначать цену) проси́ть, спра́шивать, запра́шивать;

3. приглаша́ть, проси́ть, звать;

п. гасце́й да стала́ — приглаша́ть (проси́ть, звать) госте́й к столу́;

п. прабачэ́ння (выбачэ́ння) — проси́ть проще́ния (извине́ния);

п. рукі́ — проси́ть руки́;

прашу́ (вас), про́сім (вас) — прошу́ (вас), про́сим (вас); пожа́луйте;

п. ла́скі — проси́ть по́мощи (ми́лости);

про́сам п.о́чень проси́ть, умоля́ть;

п. рату́нку — взыва́ть о по́мощи;

бо́гам прашу́ — ра́ди бо́га;

бо́ты ка́шы про́сяць — сапоги́ ка́ши про́сят;

е́сці не про́сіць — есть не про́сит

Беларуска-рускі слоўнік, 4-е выданне (2012, актуальны правапіс)

нело́вко

1. нареч. няспры́тна; няўме́ла; нязгра́бна; няскла́дна; сарамлі́ва;

2. нареч. няёмка; нязру́чна, невыго́дна;

3. нареч. няўда́ла, няўда́чна, нятра́пна;

4. нареч. няёмка;

чу́вствовать себя́ нело́вко адчува́ць сябе́ няёмка (нязру́чна); см. нело́вкий;

5. безл., в знач. сказ. няёмка, нязру́чна, невыго́дна; (нехорошо) нядо́бра; (совестно) со́рамна;

мне нело́вко сиде́ть мне няёмка (нязру́чна, невыго́дна) сядзе́ць;

нело́вко спра́шивать няёмка пыта́цца;

мне ста́ло нело́вко мне ста́ла няёмка (со́рамна);

Руска-беларускі слоўнік НАН Беларусі, 10-е выданне (2012, актуальны правапіс)