збе́гчы сов., в разн. знач. сбежа́ть; (исчезнуть тайком, совершить побег — ещё) убежа́ть;

з. з гары́ — сбежа́ть с горы́;

з. з заня́ткаў — сбежа́ть (убежа́ть) с заня́тий;

усме́шка ~гла з тва́ру — улы́бка сбежа́ла с лица́;

уве́сь на́кіп збег — вся на́кипь сбежа́ла;

вада́ ~гла ў кана́ву — вода́ сбежа́ла в кана́ву

Беларуска-рускі слоўнік, 4-е выданне (актуальны правапіс)