заму́чыць сов.

1. (довести до смерти) заму́чить;

фашы́сты ~чылі пало́ннага — фаши́сты заму́чили пле́нного;

2. (лишить сил) заму́чить, изму́чить, извести́;

мяне́ ~чыў ка́шаль — меня́ заму́чил (извёл) ка́шель;

з. рабо́тай — заму́чить рабо́той;

3. перен. (надоесть, лишить покоя) заму́чить;

з. прыдзі́ркамі — заму́чить приди́рками;

4. разг. (утомить) ума́ять; (поручениями — ещё) задёргать

Беларуска-рускі слоўнік, 4-е выданне (актуальны правапіс)