ту́га нареч.
1. в разн. знач. ту́го;
т. запле́сці — ту́го заплести́;
спра́ва пасо́ўваецца т. — де́ло подвига́ется ту́го;
2. ту́го, пло́тно; см. тугі́ 2;
3. в знач. безл. сказ. ту́го, тру́дно;
яму́ прыйшло́ся т. — ему́ пришло́сь ту́го (тру́дно)
туга́ ж. печа́ль, кручи́на; тоска́; уны́ние ср., скорбь
Беларуска-рускі слоўнік, 4-е выданне (актуальны правапіс)