спіра́ць несов., разг.

1. безл. (сжимать, стеснять) спира́ть;

2. (собирать в кучу) сгоня́ть, сгру́живать;

3. (с должности) сгоня́ть;

1-3 см. спе́рці I

Беларуска-рускі слоўнік, 4-е выданне (2012, актуальны правапіс)