прыве́сці сов.
1. в разн. знач. привести́; (данные, доказательства — ещё) предста́вить;
п. дзяце́й дадо́му — привести́ дете́й домо́й;
сце́жка ~вяла́ да ракі́ — тропи́нка привела́ к реке́;
но́выя фа́кты ~вялі́ вучо́нага да ва́жнага адкрыцця́ — но́вые фа́кты привели́ учёного к ва́жному откры́тию;
п. ў рух — привести́ в движе́ние;
п. да аднаго́ назо́ўніка — мат., перен. привести́ к одному́ знамена́телю;
п. цыта́ту — привести́ цита́ту;
2. разг. (родить — о животных) принести́;
каро́ва ~вяла́ бычка́ — коро́ва принесла́ бычка́;
3. (у што) привести́ (во что), пове́ргнуть
(во что);
гэ́та ве́стка прывяла́ мяне́ ў адча́й — э́та весть привела́ (пове́ргла) меня́ в отча́яние;
◊ п. ў сябе́ — привести́ в себя́ (в чу́вство);
п. да прыто́мнасці — привести́ в созна́ние;
не ~вядзе́ да дабра́ — не приведёт к добру́;
сава́ не прывядзе́ сакала́ — погов. я́блоко от я́блони недалеко́ па́дает
Беларуска-рускі слоўнік, 4-е выданне (актуальны правапіс)