праці́ўнік м., в разн. знач. проти́вник;
~кі раззбрае́ння — проти́вники разоруже́ния;
баксёр ху́тка спра́віўся з ~кам — боксёр бы́стро справи́лся с проти́вником;
вы́біць ~ка з ако́паў — вы́бить проти́вника из око́пов;
○ на пляча́х ~ка — воен. на плеча́х проти́вника
Беларуска-рускі слоўнік, 4-е выданне (актуальны правапіс)