працава́ць несов.
1. в разн. знач. рабо́тать;
друга́я зме́на яшчэ́ не ~ва́ла — втора́я сме́на ещё не рабо́тала;
мато́р ~цу́е без перабо́яў — мото́р рабо́тает без перебо́ев;
п. у калга́се — рабо́тать в колхо́зе;
п. сакратаро́м — рабо́тать секретарём;
п. сяке́рай — рабо́тать топоро́м;
канцыля́рыя ~цу́е штодзе́нь — канцеля́рия рабо́тает ежедне́вно;
ду́мка ~ва́ла я́сна — мысль рабо́тала я́сно;
п. са сло́ўнікам — рабо́тать со словарём;
2. в др. знач. (заниматься трудом) рабо́тать, труди́ться;
п. на сябе́ — рабо́тать на себя́;
п. над тво́рам — рабо́тать (труди́ться) над произведе́нием;
◊ хто не ~цу́е, той не есць — кто не рабо́тает, тот не ест;
~цу́е і сма́ку не чу́е — погов. че́рез пень коло́ду (ва́лит);
п. не разгіна́ючы спі́ны — рабо́тать не разгиба́я спины́;
п. спусці́ўшы рукавы́ — рабо́тать спустя́ рукава́;
п. не склада́ючы рук — рабо́тать не поклада́я рук
Беларуска-рускі слоўнік, 4-е выданне (актуальны правапіс)