на́ша

1. мест. притяж., ж. и ср. на́ша, на́ше; см. наш 1;

2. только ед., в знач. сущ., ср. на́ше;

адда́й н. — отда́й на́ше;

н. ўзяло́! — на́ша взяла́!;

бу́дзе і на на́шай ву́ліцы свя́тапогов. бу́дет и на на́шей у́лице пра́здник

Беларуска-рускі слоўнік, 4-е выданне (актуальны правапіс)