надава́ць I несов.

1. в разн. знач. придава́ть;

2. (звание) присва́ивать; (о чине — ещё) производи́ть (в кого);

3. (воплощать) придава́ть; облека́ть (во что);

1-3 см. нада́ць

надава́ць II сов., разг.

1. надава́ть;

н. гро́шай — надава́ть де́нег;

н. абяца́нняў — надава́ть обеща́ний;

2. (каму) вздуть (кого);

учо́ра яму́ так ~ва́лі! — вчера́ его́ так взду́ли!

Беларуска-рускі слоўнік, 4-е выданне (актуальны правапіс)