існава́ць несов., в разн. знач. существова́ть; (иметь место в быту — ещё) бытова́ть;

гэ́та дрэ́ва існу́е больш за сто гадо́ўэ́то де́рево существу́ет бо́лее ста лет;

і. на сро́дкі бацько́ў — существова́ть на сре́дства роди́телей;

гэ́ты звы́чай ~ну́е ў наро́дзеэ́тот обы́чай существу́ет (быту́ет) в наро́де

Беларуска-рускі слоўнік, 4-е выданне (актуальны правапіс)