дакла́д I м.

1. в разн. знач. докла́д;

д. аб пахо́джанні чалаве́ка — докла́д о происхожде́нии челове́ка;

справазда́чны д. — отчётный докла́д;

ён у дырэ́ктара з ~дам — он у дире́ктора с докла́дом;

без ~да не ўвахо́дзіць — без докла́да не входи́ть;

2. офиц. (письменное заявление) представле́ние ср.; докла́д;

д. аб пераво́дзе на но́вую паса́ду — представле́ние о перево́де на но́вую до́лжность

дакла́д II м., порт., сапож. прикла́д

Беларуска-рускі слоўнік, 4-е выданне (актуальны правапіс)